* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Малка мома, пиле ле, равни двори мете,
ветер духне, двори та хи и шушти;
малка мома дребни сълзи рони,
дребни сълзи прахове събират.
Малка мома пильом отговоря:
- Гукай, гукай, на високо дърво!
Дървото бе дърво яролово,
пилето бе бяло гълъбово;
ти ще гукаш за лискя и за трева,
я ще гукам за моята младост!
Че ме майка, майка оглавила,
оглавила, та ме изгорила!
Не ме даде там, дет' съм я щяла,
я искала и мене искали,
'ми ме даде, там дет' съм не щяла,
я не щяла, и мене не щели -
на лудо, лудо, та делия!
Денье ходи по пустата гора,
вечер върви на път, на кръстомпът,
хора лови, лови, та ги коли!
Снощ' донесе от челяка ръка,
ръката бе ръката - десница.
Я я познах, че бе братова ми -
той носеше на мал си пръст пръстен! (2)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013