* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Провикнала се е Марийка
от високите чардаци,
от Бельовите пармаци:
- Кой има булка, кой няма,
да дойде, да му пристана,
от Бельо да ме отърве,
от Беля, белалията,
от Бельо, върли хайдутин!
Дотегнало ми, Божне ле,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия,
ръждиви саби да трия.
Всяка ми вечер донася
по една глава човешка,
тази ми вечер донесе
дор две ми глави човешки -
първата беше татювата,
втората беше на батю.
Нийде се никой не нае,
най се е Марко понаел,
Марко ми, Бельов побратим.
Той при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
я, хайде, да ми пристанеш -
от Бельо да те отърва,
от Бельо, бела голяма!
Марийка Марко думаше:
- Истрах ме, Марко, истрах ме,
Бельо в гората живей,
той ще ми глава отреже.
Марко Марийка думаше:
- Не бой се, не бой, Марийке,
аз ще го хитро излъжа.
Че му Марийка пристана,
че я Марко поведе,
че я на пазар заведе.
Купи й дрехи венчални,
купи й було до земи,
че се на кочия качили
в Марково село да идат.
Кога през гора минали,
сред гора дърво високо.
Бельо под дърво стоеше,
Марко на Бельо думаше:
- Бельо бе, ти мой побратим,
мене ми мома пристана;
като из пътя вървяхме,
един си други думахме:
"Който най-напред срещнеме,
него за кум ще каниме!"
Тебе най-напред срещнахме,
тебе за кум ще каниме!
Бельо се много зарадва
и си на Марко думаше:
- Открий си, Марко, булчето,
да видя дали ти й прилика,
както на мене Марийка!
Марко на Бельо думаше:
- Бельо бе, ти мой побратим,
не си ли чувал от старите -
кръстник кумичка не гледа,
докато не я венчее...
Като си Марко отиде,
Бельо си в тях отиде
и си на порти похлопа,
да му Марийка отвори.
Отдалек Бельо викаше:
- Радвай се, радвай, Мараийке,
млада кумичка имаме!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Бельо майка си думаше:
- Та къде й, мамо, Марийка,
тя да ме, майко, посрещне?!
Бельова мама думаше:
- Бельо бе, сино Бельо бе,
Марийка снощи пристана
на Марко, твоя побратим!
Ах, че се Бельо ядоса,
че си сабята извади,
че закла Бельо майка си,
люта се клетва закълна -
ще ходи Бельо, ще чака
девет години да минат -
пак ще Марийка заколи!
Че ходи Бельо, че чака,
девет години минали,
че пусна брада до пояс
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013