* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мара в градина седеше,
люто майка си кълнеше:
- Мале ле, да опустееш,
дето ме, мале, ти даде
на Жеко, на хайдутина.
Омръзнало ми, мале ле,
кървави ризи да пера,
кървави ризи хайдушки
и снощи късно си дойде,
дор две ми ризи донесе,
и една ръка човешка,
и на ръката златен пръстен,
а на пръстена името
на мойто братче Иванчо.
Викнах, мале ле, заплаках,
пък Жеко ме утешава:
- Мълчи, Маро ле, не плачи,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013