* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувала синя кукувица
и майка си кълнеше:
- Мале ле, мила мале ле,
ние бяхме девет мили сестрици,
тях всички даде на орачи и копачи,
а пък мене даде на Янко кеседжия -
денем ходи по дълбоки доли,
а пък вечер ходи по пътища и друми.
Снощи в полунощ си дойде, мале мо,
та ми извика от вънкашните порти:
"Стани, Янке, порти отвори ми!"
И ази станах, мале, порти му отворих,
той ми даде конче да му разхождам,
а на кончето, мале мо, дълги дисаги,
на дисаги, мале мо, една ми,
една ми кървава кошуля
и една ми, мале, дясна ръка.
И на ръката, мале, сребърен пръстен,
сребърния пръстен на братко ми.
Па ази, мамо, викнах,
викнах, та заплаках,
пък той ми дума:
"Мълчи, Яно, не плачи,
тъмно беше, не видях го,
мъгла имаше, не познах го!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013