 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Мари, Грозданкината майчица,
тя на Грозданка думаше:
- Недей либи тоз хайдутин,
тоз хайдутин къща няма!
Мари, къщата му Стара планина,
мари, жената му тънката пушка,
мари, децата му ситни куршуми.
Мари, Гроздана майка не слуша,
че на хайдутин пристана,
хайдутин я в гора завежда,
дето кучета не лаят,
дето петлите не пеят,
дето се небе не вижда.
Викна Гроздана, заплака:
- Клет проклет, мамо, да бъде,
който майка си не слуша!
Маломирово, Елховско; жътварска (СбНУ 61/2001, № 219 - "Грозданка се разкайва, че пристанала на хайдутин").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013