|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за лиске, горо сестро, я за мойта младост!
Тебе те е, горо сестро, слана ознобила,
мене ме е, горо сестро, майка оженила,
за едно лудо, горо сестро, за едно хайдучьчье.
Денем ходи, горо сестро, низ дълбоки доли,
вечер ходи, горо сестро, низ широко поле.
Кога дойде, горо сестро, празен не дохода,
празен не дохода, горо сестро, армаган ми носи.
Армаган ми носи, горо сестро, все търговски глави,
все търговски глави, горо сестро, и кървави ризи.
Сноще вечер, горо сестро, пък ми е донело,
донело е, горо сестро, братова ми ръка!
Я я познах, горо сестро, по златеньньят пръстень.
Страх ме беше, горо сестро, дума да му кажа,
за да не би, горо сестро, и мене да заколи!
Малко Търново; на отиване и на връщане от панаир (СбНУ 57/1983,
№ 1311 - "Черней, горо, да чернеем - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|