* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернееме,
ти за твоите листа,
аз за моята младост.
Твоите листа, горо сестро,
пак ще да покарат;
ала моите листа, горо,
няма да покарат.
Че ме е мама дала, горо,
на едно лудо-младо,
на едно белобрадо.
Денем ходи, горо сестро,
на хладни механи;
нощем ходи из дълги друмове.
Да изпреваря, горо сестро,
млади кираджии,
денем ми донася, горо,
сладки захари;
вечер ми донася, горо,
все човешки глави.
Снощи ми донесе, горо,
братова ми ръка, бащина ми глава.
Аз я познах по малкото пръстче,
по златното пръстенче.
Но не смея, горо сестро,
нищо да му кажа,
че ще и, горо сестро,
и моята глава да отреже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013