* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Море, жална горо, жал ми е на тебе,
и на тебе, горо, и на мойта майка,
защо ме йе, горо, млада оженила,
та па ме йе, гаро, на зло намерила,
на зла свекра, горо, на по-зла свекърва,
два девера, горо, два люти гущера,
две етърви, горо, до две люти змии,
до две зълви, горо, до две клети кучки,
първо либе, горо, върла кеседжия,
вечер ходи, горо, сабалье си дойде.
Снощи ойде, горо, оцутра си дойде,
йем докара, горо, чужда врана коня,
на конята, горо, струнени дисази,
ю дисази, горо, кървава кошуля,
ю кошуля, горо, од юнака ръка,
ю ръката, горо, од мома плетенка,
на пръста му, горо, пръстен бурмалиен.
Конята йе, горо, като чичова ми,
дисази са, горо, като бащини ми,
кошуля йе, горо, като майчина ми,
ръката йе, горо, като братова ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013