* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило лиляше
и го пред Бога палеше,
и на Бога се молеше:
- Стори ме, Боже, престори,
на каква годе гадинка
и аз, Боже, да си хвръкна
у майчина си градинка,
под бял, под червен трендафил,
и под алена латинка.
Сторил я Господ, престорил
на сиво-бяло гълъбче,
та си е далеко хвръкнала,
у майчини си в градинка,
под бял, под червен трендафил,
и под алена латинка.
Па ми е Грозданка запяла:
- Да се провали и продъни майка ми,
че ме далеко ожени,
през девет гори зелени,
през десет води студени,
дето си петел не пее,
дето си агне не блее,
за хайдутина Иванча!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013