* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше
и дребни сълзи ронеше,
и на Богдана думаше:
- Богдане, либе Богдане,
мене ми вече дотегна
кървави ризи да пера
и човешки глави да крия!
Дорде Грозданка издума,
сеймени хлопат на порти
и на Грозданка думаха:
- Къде е Богдан кеседжи?
Грозданка дума сеймени,
с уста им дума: "Няма го!",
с очи им смига: "Тука е,
тука е - горе в стаите!"
Дорде Грозданка издума
и те Богдан хванаха.
Богдан Грозданке думаше:
- Грозданке, булка хубава,
какво ти лошо направих,
та ме Грозданке издаде?
Грозданка дума Богдана:
- Снощи ми, либе, донесе
една ми дясна ръчица,
една ми руса главица.
Ръката беше батьова,
главата беше татюва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013