|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше.
Люто Богдан кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие!
Мене се е вече додяло,
додяло и докривяло,
кървави ризи да пера
и остри саби да мия,
юнашки глави да крия.
Богдане, Бог да те убие!
Снощи ми вечер донесе
една ми риза кървава,
във риза дясна ръчица.
Богдане, Бог да те убие!
На ръката е, Богдане,
на малко пръстче пръстенче.
Богдане, Бог да те убие!
На пръстенчето писано
на мойто братче името,
на мойто братче Йованчо.
Богдане, Бог да те убие!
Богдан Грозданка думаше:
- Прости ми, любе Грозданке,
мъгливо беше времето
не можах да го позная.
Любенова махала, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|