* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
жално и милно си плачеше,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи!
Я чуй ме, Боже, я виж ме;
смили се, Боже, за мене,
за моята рожба любезна.
Проклета да е мама ми,
мама ми и още баща ми,
че са ме дали, продали,
толкова много далеко,
през девет села, в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
гдето си петел не пьее,
гдето си агне не бльее,
на едно лудо смахнато,
гдето от молба не отбира!
Бактисах, Боже, бактисах,
ума си вече залисах!
Ката вечер ми донася,
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
ръждави сабли да трия,
търговски глави да крия.
Стори ме, Боже, престори
на каква да е гадинка,
високо да си подхвъркна,
подхвъркна, да си прехвъркна
деветтех гори зелени,
деветтех води големи,
у дома да си отида,
в нашта градинка да кацна,
на бел, на червен трендафил!
Чул й Господ молбата,
че я по-скоро престорил
на сиво, бело гълъбче.
Хвъркна Грозданка, подхвъркна,
че из високо прехвъркна,
деветте гори зелени,
деветте води големи,
и у мамини си отиде,
кацна Грозданка в градинка
на бел, на червен трендафил.
Сутрина рано кацваше,
тамо си и замръкваше,
всекакви песни пьееше,
дано мама й се усети,
че е дъщеря й, Грозданка.
Мама й се много чудеше,
сама в себе думаше:
- Каква е тази гадинка,
кат току кацне, запева?
Отиде мама й в градинка,
погледна долу на горе,
виде гадина дье пее,
с десна ръчица посьегна,
посьегна, та я улови.
Докато навън излезе,
гадинката се преправи,
на Гроздана се представи,
пред мама си се изправи;
двете живи се хванаха,
а умрели се пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013