* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздана по двори ходи
и дребни си сълзи рони,
и си жално милно дума:
- Не омръзна ли ми, мале,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
остри ножове да мия?
Отдег' я зачу Филипа,
Филипа Прилепчанина,
той на Гроздана думаше:
- Ела, Гроздано, със мене,
на висок чардак ще ходиш,
жълти жълтици ще нижеш.
Гроздана на Филип дума:
- Как да се махна с детето?
Но му се е съгласила,
в люлчица дете сложила,
залюшка го - с Филип замина,
за Филип града голема...
Марко се на просяк направи,
жена си тръгна да търси
във Филип града голема,
на чешмата дека Гроздана
за вода често ходеше.
Ето, Гроздана, че иде
и люто просяче пита:
- От къде си ти, просяче?
Просяк й отговаря:
- Ази съм от Марково село,
Марко го вчера погребаха,
всичките дари дариха,
дадоха ми и на мене -
ето го Маркова пръстен...
Много се Гроздана зарадва,
просяче в къщи завежда,
просяче дарба да дари -
взема си крина жълтици,
просяче да си дарува
и си на просяче дума:
- Дай си дисягите мръсни,
жълтиците да ти сложа!
Просяче й отговаря:
- Едната ми е брашнена,
а пък другата - скъсана...
Филип Гроздани думаше:
- Разгърни му пазвушката,
та му жълтиците сложи!
Кога пазвушка разгърна,
гледа - марковите гърди,
с чифте пищови запасан.
Марко Гроздана запитва:
- Не бе ли ти мъчно, Гроздо,
за мъжката ни рожбица?
Филип се много изплаши
и Гроздана възнак си падна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013