* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка, мамо, Грозданка,
Грозданка бяла кадъна!
Грозданка по дор ходеше,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те убий, мър мале,
дето ме даде, отдаде
на Павля, на хайдутчето,
на Павля, на комитчето.
Мен ми са векян додяло,
додяло и дотегнало
кървави ризи да пера
и тънки саби да мия,
човешки глави да крия.
Снощи си дойде, донесе
една ми риза кървава,
я във ризата имаше
една ръчица десница,
на малко пръстче - пръстенче,
на пръстенчето писано.
Га си пръстенче прочетох -
на мойто братче името,
името, мамо, Иванчо.
Я си му рекох, мър мале:
"Любе Павле ле, Павле ле,
що ми братчето кайдиса?"
Пък той ми река, мър мале:
"Тъвна е мъгла имало,
отдалеч съм го застрелял,
отблизо глава отрязал.
Главата му са търкаля,
език му жално хортува:
"Брайне ле, брайне Павле ле,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013