|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Мама Грозданка ожени
през девет гори зелени
и през три води студени,
през девет села юрушки,
десето село - българско,
за едно младо търговче.
То не е било търговче,
най е било младо хайдутче.
Снощи си доде млад Богдан,
от дълъг пътя, от Цариград,
че й армаган донесе,
армаган, риза кървава,
в ризата й десна ръчица,
на малък пръстец с бурмичка.
- Таз е бурмичка, Богдане,
на мойто братче Иванча!
Богдан Грозданки думаше:
- Прости ми, прости, Грозданке,
темно бе, не съм го видял,
пиян бях, не съм го познал.
Грозданка дума Богдане:
- Богдане, додея ми се,
остри ти саби да мия,
челяшки глави да крия,
кървави ризи да пера!
Грозданка ходи по двори,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
палеше и си думаше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, преправи,
на каква-года гадинка,
макар на сива галичка,
високо да си подхвръкна,
гората да си прехвръкна,
у дома да си отида,
у нашата мала градинка,
на червената калинка.
Стори я Господ, преправи,
на една сива галичка:
че си й Грозданка хвръкнала,
че си гората прехвръкна,
гората, още водата;
та че си у тях отиде,
в тяхната мала градинка,
че си й Грозданка кацнала
на червената калинка -
че си Грозданка засвири.
Три дни ми дене свирила,
три дни ми дене и три нощи,
като свиреше, думаше:
- Майно лю, стара мамко ле,
излез ме, мамо, посрещни,
че ти армаган донесох,
армаган, ризата кървава,
в ризата й десна ръчица,
на малък пръстец с бурмичка.
Таз е бурмичка, мамко ле,
на мойто братче Иванча.
Майка й в къщи седеше;
кога си навън излезе,
тя на галичка думаше:
- Галичке, сива галичке,
оттук се махни, галичке,
стига си, мари, свирила!
Три дни ми дене как свириш,
три дни ми дене и три нощи,
все свириш, не си примлъкваш!
Грозданка дума майци си:
- Майно лю, стара мамко ле,
то не е сива галичка,
ами й дъщеря ти Грозданка!
Излез ме, мамо, посрещни,
че ти армаган донесох,
армаган, риза кървава,
в ризата й десна ръчица,
на малък пръстец с бурмичка,
таз е бурмичка, мамке ле,
на мойто братче Иванча!
И майка й бе излягла.
Двете се живи хванали
и са се мъртви пуснали.
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 55-А - "Богдан хайдутин
и жена му превърната в галичка - А"; =БНТ 4, с. 436 - "Грозданка галичка
- 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|