|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Девер Марко камен хвърлат
на оная Шар планина
со своите побратими.
Маркоица овци пасет,
десна ръка шарен кафел,
лева ръка калчин плетет,
стадо въртит, люто кълнет,
люто кълнет свое росто:
- Бог я убил стара майка,
що ме даде за овчара,
за овчара арамия!
Дене ходит по планина,
ноке ходит на крадене.
Свека ноки стока носит,
ова ноки, що донесе!
Ми донесе девет кони,
свите девет тоарени,
тоарени жълто злато,
во златото - руса глава,
со главата - десна ръка,
на ръката - жълта бурма.
Руса глава от татка му,
десна ръка от брата му,
жълта бурма от внука му!
Кога Марко стройник прати,
а и нея да свършует,
и татко ми му сбореше:
"Тури, Марко, краденото,
ке ти давам мила керка"!
Се налюти девер Марко,
да за това мое росто,
ми истепа, ми заплени.
Куново, Гостиварско - Македония (Пенчев Вл., Ан. Анчев, Михаил
Арнаудов - една научна командировка в Македония. С., 1999, № 75 - "Невеста
кълне мъжа си харамия").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|