|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Грозданка по двор ходеше,
бистри си сълзи ронеше,
Богдана люто кълнеше:
- Ах, Богдане, Бог те убил,
додеяло ми се е, додеяло,
хайдутин да те изпращам,
хайдутин да те посрещам,
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
юнашки глави да крия!
Снощи Богдан ми донесъл
една ръка десница,
една ми ръка и глава.
На ръка пръстен сребърен,
на пръстен - братово име.
Ръката беше братова,
а пък главата - татюва.
Богдан Грозданки продума:
- Прости ми, мила Грозданке,
тъмна бе, мила, мъглата,
не можах да ги позная.
Куцина, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|