* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Тодорка Тодор думаше:
- Мене ми вече додяло,
додяло и дотегнало
от отзи твой хайдутлук -
всяка ми вечер да ставам,
да ставам, да те посрещам,
кървави саби да трия,
човешки глави да крия.
Аз тебе ще те изкажа!
Тодор Тодорка думаше:
- Ази утре рано ще стана
и в църква ще ида,
на Бога да се помоля,
а ти хубави гостби ще сготвиш,
моите другари ще доведа,
един си гуляй да направим.
Стана ми Тодор и тръгна,
но той на църква не отиде,
а тръгна по крива хайдушка пътека
и в гората отиде.
Откъсна листе крушево
и с него Тодор подсвирна,
на своята вярна дружина.
Нали я свирка познаха
и при него дойдоха,
и той ги в тях заведе,
че ги Тодорка посрещна,
буюр в къщи ги сторила.
Тодор Тодорка думаше:
- Ние сме много, Тодорке,
в къщи няма да се съберем!
Хладни дамове приготви,
тя си трапеза разстлала
и добре уредила.
Хайдути са влезли
и на трапеза се наредили.
Тодор ми навън излезе,
дръпна вратата и затвори,
и отвън се провикна:
- Тази е душманка Тодорка,
дето нази ще изкаже,
а вий главата й отрежете!
И главата тогаз й отрязва,
нейния кумец най-малък...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013