* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мър, Продано, гиздава девойко,
от Бог да найде твоя стара майка,
от Бог да найде твоя стари баща,
що те даде на зъл кеседжия -
деня му са порти затворени,
нощя му са порти отворени.
Деня ходи със ботуша,
нощя ходи с жълти местя,
да го люди не усетят.
В неделя Продана ойде,
в понделник той навън излезе,
та хи донесе кървава кошуля,
кошуля в десна си ръка.
Подаде я на Продана девойка,
да си пере кървава кошуля.
Кат' я обвзе Продана девойка,
де я видя, че е братова хи.
Писна Продана да си плаче:
- Ой, Боже ле, мили Боже,
таз е риза братова ми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013