* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
люто Богдана кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие!
Богдане, додяло ми се й
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия!
Вечер, Богдане, доходяш,
кървави ризи донасяш,
а тази вечер Богдане -
дур две ми ризи кървави,
в едната риза, Богдане,
една ми дясна ръчица,
на малко пръстче - пръстенче.
Какво ми мяза, Богдане,
на мойто братче най-малко.
Тъй ли, Богдане, кайдиса,
че му главата отряза?
Богдан Грозданке думаше:
- Прости ми, прости, Грозданке,
тъмно ми беше, не видях,
мъгляво беше, не познах.
Я най помислих, Грозданке,
че е Дервиш Кюсето,
дето закла децата
на мойта сестра Калинка.
Като наляво засуках,
дорде надясно да обърна -
и му глава отрязах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013