* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви из гора зелена,
като върви, като върви, жално, милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеим,
ти за твойто листе, горо, я за мойта младост!
Твойто листе, горо сестро, слана опалила;
мойта младост, горо сестро, мама изгорила.
Бог да убий, горо сестро, стара майка,
дето ме даде, горо сестро, на туй лудо-младо,
то е било, горо сестро, най баш кеседжиин.
Кой е, горо, кой е, сестро, кой е като мене -
девет годин ходих, сестро, из гора зелена,
из гора зелена, горо, със върли хайдути;
калпак носих, горо сестро, калпак до веждете;
пушка носих, горо сестро, пушка арнаушка;
сабя влякох, горо сестро, сабя до земята.
Твойто листе, горо сестро, пак ще да порасне,
мойта младост, горо сестро, няма да се върне!
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеим,
ти за твойто листе, горо, аз за мойта младост.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013