|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Додяло ми е, Божке ле,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия!
Снощи ми Богдан донесе
дясна ми ръка от юнак,
и на ръката пръстена -
братово име пишеше.
Богдане, Бог да те убие,
задето уби брата ми!
Богдан Грозданки думаше:
- Прости ми, прости, Гроздаке,
тъмно беше - не го видях,
мъгла беше - не го познах!
Крапец, Балчишко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|