* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Богданка Богдани думаше:
- Богдане, либе Богдане,
бактиса ми, Богдане, дотегна,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия!
Снощи ми, Богдане, донесе
кървава риза да пера,
ръждива сабя да трия.
Кога си ризата разгънах,
в ризата има една ми дясна ръчица,
на малкото пръстче пръстенче,
на пръстенчето пише и говори -
Иванчо Бакалджийчето.
Бог да те убие, Богдане,
че братчето ми ти уби,
ще те изкажа, изложа!
Богдан Богданка думаше:
- Прости ми, Богданке, прости ми,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная,
че е твойто братче Иванчо...
Докат си дума издумат -
семейни на порти похлопват,
сеймени, бюлюкбашии,
и на Богданка повикаха:
- Тук ли е, Богданке, Богданчо?
Като ги Богдан зачува,
в мазата се той потулва.
Богдана, булка хубава,
със уста дума: - Няма го!
Със ръце маха - елате,
със очи смига - в мазата.
Че са в мазата влезли
и са го в мазата хванали,
назад му ръце вързали,
с коня го напред карали.
От село навънка излезли,
стигнали чешма хайдушка.
Богдан семейни думаше:
- Сеймени, бюлюкбашии,
я ми ръцете отвържете,
студена вода да пия.
Те му ръцете отвързали,
той си вода не пил,
хайдушка си сабя измъкнал
и се на ляво заметнал,
на ляво, още на дясно.
На всички глави изрязъл
и се назади повърнал,
на врата у дома похлопа
и на Богдана повика:
- Стани ми, Богданке, отвори!
Богдана се чуди и мае,
как да му врата отвори.
Станала, отворила му
и на нея глава отряза,
дето го турци изказа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013