* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кръстинка ходи из двора,
ходи Кръстинка и плаче,
люто Богдана кълнеше:
- Богдане, Бог те убил,
убил и поразил,
Богдане, кандисала съм
от твоя пусти хайдутлък.
Всяка ми вечер дохождаш
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия
и тънки саби да изтривам.
Снощи вечер донесе
една ми риза кървава
и в ризата, Богдане,
една ми ръка юнашка,
на малко пръстче - златен пръстен
на пръстена пишеше
лично ми име - Иванчо,
таз ръка е на моя братец.
Богдане, ще те изкажа
на тези пусти сеймени!...
Доде Кръстинка издума,
сеймени врати похлопаха,
сеймени Кръстинка попитаха:
- Богданце, булка хубава,
тука ли е, булка, Богдан?
Богданца дума сеймени:
- Сеймени, бюлюкбашии,
няма го Богдан у дома.
С уста дума - няма го,
с очи кима - тука е,
тука е вътре във къщи.
Че си сеймени влезли,
Богдана бързо хванали
и му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013