* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ми е на тебе,
ем на тебе, ем на стара майка,
защо ме е млада оженила,
оженила, на зло намерила,
на зол свекор, на по-зла свекърва,
на зли зълви, на по-зли девери,
две етърви до две зли ми кучки,
два девера до два люти змея,
я Илия - върли кесенджия!
Са нощ са му порти отворили,
весден са му порти затворени.
Снощи дойде от Стара планина
и доведе нему верна коня,
на коня му струнени дисадзи,
у дисадзи кървава кошуля,
у кошуля - ръка от юнака,
на ръката - пръстен бурманлия,
на пръстено името писано,
подписано име Михаиле,
то прилича на моето братле.
Я на любне потийо говорим:
"Ей, Илийо, върли кесенджийо,
дека найде мойто мило братле,
дека найде, та му ръка взема?"
Я он си ми потийо говори:
"Отрай ми се, мое мило любне,
това не е на твоето брате!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013