* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ей, булка върви из гора зелена,
като върви, жално, милно плаче
и на гора тихом-лихом дума:
- Що си, горо, толкоз увехнала,
дали те е слана сланила,
или те е мана оманила?
А гора й тихо отговаря:
- Нито ме е слана осланила,
нито ме е мана оманила.
Бог да бие тия клети турци,
та през мене роби прекараха,
снощи вечер три синджира роби.
Първи синджир все млади юнаци,
втори синджир все млади девойки,
трети синджир все млади невести.
С крака ми коренаье избиха,
с дъха ми листье изсушиха,
с глави ми клони потрошиха.
Провикна се булка, що си може:
- И мене е мама оженила,
оженила на зло направила,
зъл е свекър, йощ по зла свекърва,
а момчето - върли харамия.
Весден, горо, ходи по раздуми,
та ми е, горо, додеяло,
да си бършем кърви ножове
и да перем кървави кошули.
Вечер дойде и ми дар донесе,
дар донесе глави от юнаци.
Снощи дойде и ми дар донесе,
дар донесе ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
и на него име написано -
на мойго брата Михаила.
Плачи, горо, двама да плачем,
аз за мойта мила младост,
а ти за твоите листье,
твойте листье пак ще да покарат,
мойта младост нивга нема да се върне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013