* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Бодучко дума Еленке:
- Еленке, сестро Еленке,
защо си толкоз жаловна,
жаловна, още тъговна?
Дали ти се е, сестро, додяло
по среди-нощи да ставаш,
кървави ризи да переш,
ръждави саби да триеш,
юнашки глави да криеш?
Еленка дума батьо си:
- Батьо ле, батьо Бодучко,
не ми е, батьо, додяло
по среди-нощи да ставам,
кървави ризи да пера,
ръждави саби да трия,
юнашки глави да крия.
Снощи съм, бате, отишла
за вода, за студена
на най-долното кладенче,
на хайдушкото изворче.
Че там намерих, заварих,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
печено агне ядяха,
руйно вино пиеха.
Войводата им думаше:
"Яжте и пийте дружина,
ала се не опивайте,
довечера ще отидеме
у Бодучкови на гости.
Той има сестра Еленка,
права диван ще стои,
вино да ни налива
и хубави песни да пее."
Докато Еленка издума,
кучета силно излаят
и портите се отвориха,
двори са пълни с хайдути.
Те си Бодучка уловиха,
ръцете му отзад вързаха,
Еленка права диван стоеше,
на всички вино наливаше
и песни им пееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013