* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше, Божне ле,
златно кандило миеше
и пред Бога го палеше, Божне ле,
и на Бога са молеше:
- Чуеш ли, Боже, видиш ли,
де ме е мама юдала
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води студени.
Па да е барем за нещо,
ами за пусто хайдутче!
Чуеш ли, Боже, видиш ли,
стори ме, Боже, помогни,
юдай ми, Боже, две крила,
да хвръкна, Боже, подхвръкна,
на бащини ми дворове,
на майчини ми градинки;
да клекна, Боже, подклекна
на бащини ми трендафил,
да викна, Боже, да пея
низ едни уста две думи,
низ едно гърло два гласа -
да чуе мама и тате,
де ме е мама юдала,
през девет села в десето,
и то да беше за нещо,
ами за пусто хайдутче!
Сосало ми е, додяло
кървави кърпи да пера,
ръждиви саби да мия,
остри ножове да крия,
човешки глави да мия,
да мия и да покривам!
Снощи ми вечер донесе
братова клета ръчица,
и на ръката пръстето,
и на пръстето пръстенът,
и на пръстена подписът -
на мойто братче името!
Нищо не смея да кажа,
че ще и мене утрепе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013