* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ой, море! Снощи Марко, снощи Марко, от Солуна дойде (2)
и докара два кона крадени,
един Сивчо, другия Зеленчо.
На конете тия сини седла,
на седлата кожени дисази,
ю дисази кървава кошуля,
у кошуля от юнака ръка,
на ръката пръстен бурманлия,
у ръката от мома плетенка,
на ръката пара костадинка.
- Я излезни, тенка Ангелино,
я излезни на равните двори,
да си видиш Марко що докара.
Той докара два кона крадени,
един Сивчо, другия Зеленчо,
я излезни коньо да познаеш.
Па излезна тенка Ангелина,
па познала коната чия е:
- Коната е като бащина ми,
седлото е като чичово ми,
кошулята като снахина ми,
ръката е като братова ми,
плетенката като сестрина ми,
парата е като братанчева.
- Те те канят на сватба да идеш.
Па станала тенка й Ангелина.
Таман беше през гора зелена.
- Нещо мене на тамян мирише?
- Ходи, ходи, тенка Ангелино,
тука има дърво тамяново,
та затова на тамян мирише.
Таман беше вече под селото.
- Нещо мене на восък мирише?
- Ходи, ходи, тенка й Ангелино...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013