|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
- Гано, Драгано, мамина Гано,
отка те, мама, там дадох,
сякаш, че ми те продадох,
та веднъж не щеш да дойдеш
у милна майка на гости!
Че колче дойдем на гости,
от порта викнеш, заплачеш,
събереш, Гано, хората,
хората, Гано, комшиите.
Не можах да те попитам -
изтъка ли си платното,
ожъна ли си екинът,
прекопа ли си лозето?
Гана мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
кога ме питаш, да кажа -
ала ми лозе залело,
град ми екинът убило,
платно ми очи покрило,
кога ми не е харото,
харото, като хората!
На кон го гледаш - челяк е,
на земя слезе - пихтия;
заран си рано излиза,
вечер се късно завръща,
отдалеч иде, хем вика:
"Излез ми, Гано, отвори
и ми кончето поемни,
и на кончето дисаги!"
И във дисаги, майно льо,
човешки глави и ръце,
на мойто братче ръката,
ръката, мамо, дясната,
и на ръката пръстенче.
Климент, Карловско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 777 - "Жена
на разбойник - 5"); "ала ми лозе залело" - вер. от "хала ми
лозе заело, заяло".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|