* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за листец, горо сестро, аз за мойта младост.
Тоя листец, горо сестро, пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро, няма да са върне.
Бог да убий, горо сестро, мойта стара майка,
не ме даде, горо сестро, дето съм искала,
най ме даде, горо сестро, дето сама щяла,
на едно лудо-младо, горо, любе хайдутина.
Деня му се, горо сестро, порти не отварят,
нощя му се, горо сестро, порти не затварят.
Ката вечер, горо сестро, ходи, хайдутува,
ката вечер, горо сестро, по риза дониса.
Тъвай вечер, горо сестро, две ризи донесе.
В една риза, горо сестро, една десна ръчица.
На ръката, горо сестро, на малкото пръстче,
на малкото пръстче, горо, пръстенче сребърно,
дип ми мяза, горо сестро, да й на мойто братче.
Аз я отвзех, горо сестро, очи си обърсах,
че погледнах тъй надолу, отдолу идеха,
отдолу идеха, горо, до трима юнака,
че се изясно, горо сестро, изясно провикнах:
"Върши горо, горо сестро, върши до небето,
клони, горо, клони, сестро, клони до земята."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013