* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка през гора вървеше,
жално, милно плачеше
и на гората думаше:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернееме,
ти за твойто листе, горо сестро,
аз за мойта младост.
Твойто листе, горо сестро,
пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне.
Мене ме е, горо сестро,
мама млада оженила,
оженила, горо сестро,
млада зачернила.
Не ме е дала, горо сестро,
дет съм аз искала,
най ме е дала, горо сестро,
дето тя е щяла.
За едно лудо, горо сестро,
за едно лудо-младо.
Дене лежи, горо сестро,
из дълбоки доли,
нощя ходи, горо сестро,
из равното поле,
да преваря, горо сестро,
млади добруджани,
да им взема, горо сестро,
тежкото имане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013