* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булче върви, мамо, през зора зелена
и на гора дума, дума и говори:
- Черней, горо, черней, двама да чернеем,
трима да копнеем, ти за твойто листе,
ти за твойто листе, аз за първо либе.
Да се й провалила мойта стара майка,
че тя не ме даде, дето аз си искам,
а ме е дала на едно лудо-младо.
Денем ходи, сестро, по дълбоки доли,
ноще ходи, горо, по път, по друмница,
да присреща, горо, младите търговци,
да им взема, горо, тежкото имане.
Всяка вечер, горо, по глава донася,
тази вечер, горо, две глави донесе
и на мене дума: "Излез да послушаш,
коя мама плаче, плаче и нарежда!"
И кога излязох, горо, мойта майка плаче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013