* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булче върви, мамо, през гора зелена
и на гора дума, дума и говори:
- Черней, горо, черней, двама да чернеем,
двама да чернеем, трима да копнеем.
Ти за твойто листе, аз за първо либе.
Да се й провалила мойта стара майка,
че тя не ме даде, дето аз си искам,
а ме е дала на едно лудо младо.
Денем ходи, сестро, по дълбоки доли,
ноще ходи, горо, по път, по друмница
да присреща, горо, младите търговци,
да им зема, горо, тежкото имане.
Всяка вечер, горо, по глава донася.
Тази вечер, горо, две глави донесе,
две глави донесе и на Рада дума:
"Излез да послушаш коя мама плаче,
коя мама плаче плаче и нарежда."
И кога излязох, горо, мойта майка плаче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013