* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Призори Богдан замина,
мръкна се, Богдан върна се,
кървави ризи донесе
и на Грозданка ги даде.
Грозданка - бяла, хубава,
тя на Богдана думаше:
- Дотегна ми, Богдане,
кървави ризи да пера,
всяка ми вечер ти носиш
по една риза кървава,
в ризите глави човешки.
И тая вечер донесе
до три ми ризи кървави,
в ризите ръка човешка,
на ръката златен ми пръстен,
на пръстена пишеше
на мойто братче името,
на мойто братче Иванчо.
Аз ще те изкажа,
гдето брата ми уби,
брата ми, брата Иванчо.
Дорде си дума издума, продума,
на пътна врата се чука,
ясни гласове викаха:
- Тук ли е Богдан, Грозданке?
Грозданка, булка хубава
с уста казва - няма го,
с очи казва - тука е,
тука е в мази дълбоки,
я го вие хванете,
гдето брата ми той уби,
брата ми, брата Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013