* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро,
черней, двама да чернеем,
ти за твойте листе, горо,
аз за мойта младост.
Твойте листе, горо,
слана ги попарила,
а пък мойта младост, горо,
майка е почернила.
Твойте листе, горо,
пак ще да покарат,
мойта младост, горо,
не ще да се върне.
Бог да убие, горо,
мойта стара майка,
че ме е дала, горо,
на този хайдутин.
Денем носи, горо,
все сладки рахати,
а вечер носи, горо,
все човешки глави.
Снощи вечер ми носи, горо,
братова ми ръка,
на ръката, горо,
златен му пръстен,
на пръстена, горо,
братово ми име.
И аз го познах, горо,
по златния пръстен,
но не можах, горо,
нищо да му кажа.
Ако му кажа, горо,
той и мене ще убие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013