* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувала сина кукувица,
кукувала, гласье занисала.
То не било сина кукувица,
ям е било мома Ангелина,
кя си кълне незината майка:
- Анатема тебе, стара майко,
ние бехме дор девет ми сестри,
девет сестри всички все хубави,
най-малката беше най-хубава.
Всички даде на ерлии гидии,
мене даде Димчу кеседжия.
Деня му са порти затворени,
вечер му са порти отворени;
вечер оде по вечерно време,
заран дойде по петляно време.
Кон му дие, кон му гола вода,
като дие портите отваре.
На коне му мешинени дисаги;
в дисаги му риза кървава,
в ризата му ръка юнашка,
я на ръка на малкото пръстле
пръстен сребърен, име пишено,
на моя братец Никола...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013