* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
злато кандило миеше
и го пред Бога палеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи!
Смили се, Боже, за мене,
за мойта рожба любезна!
Бог да убие майка ми,
майка ми и веще баща ми,
че са ме дали, продали
толкова много далеко,
през девет села големи,
през десет води дълбоки,
през девет поля широки,
дето си агне не блее,
дето си петел не пее,
за едно лудо змиорче.
Бактисах, Боже, бактисах,
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
търговски глави да крия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013