* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Руско Еленки думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
кога кат дойде у вази,
все те плакала заварям,
я плачеш, я си плакала.
Какъв ти й зора, золума,
дали от свекър или от свекърва,
или от зълви и девери?
Еленка байне думаше:
- Байне ле, бате Русчо ле,
като ме питаш, да кажа.
Мен не ми й, байне, золума
от свекър и от свекърва,
от зълви и от девери,
а най ми, бате, дотегна
кървави ризи да пера,
лъскави саби да трия,
остри ножове да крия.
Снощи ми Стоян донесъл
една ми ръка човешка.
Ръката беше батьова,
пръстена беше булина,
затуй съм, бате, плакала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013