* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
люто Богдана кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие!
Додяло ми е, Богдане,
кървави ризи да пера,
търговски глави да крия.
Снощи, Богдане, донесе
кървава риза да пера,
и в ризата ръчица -
на мойто братче Иванче,
на ръчицата пръстенче.
На пръстена писано
името на братчето ми.
Дорде Грозданка издума,
в двора им се напълни
с турски аскер, заптии.
Те на Грозданка думаха:
- Тук ли е, Грозданке, Богданчо,
пак е убийство направил?!
Грозданка дума - няма го.
С уста дума: "Няма го!",
с очи сочи къде е,
сочи го, още моли ги:
- Идете и вземете го,
от него отървете ме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013