* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувичка кука
от дърво на дърво
и майка си кълне,
кълне и проваля:
- Мамо, да се провалиш
и да се просениш!
Че ний бяхме, мамо,
девет мили сестри,
всяка даде, мамо,
орачом, копачом,
мене даде, мамо,
на болярско място,
на хайдушко чедо.
Дене му се, мамо,
врата не отваря,
вечер му се, мамо,
врата не затваря.
Дене лежи, мамо,
под дебели сенки,
вечер ходи, мамо,
по дълги пътища.
Всяка вечер, мамо,
по риза дониса,
по риза кървава,
тази вечер, мамо,
дор две ризи доне,
дори две кървави.
Във едната риза
десна ми ръчица,
на ръчица, мамо,
на малкото пръстче
сребърно пръстенче,
на пръстена пише
мойто мило братче.
Аз му рекох, мамо:
"Павльо, любе Павльо,
туй е мойто братче."
Той ми рече, мамо:
"Енке, любе Енке,
тъмно беше, Енке,
кога го хванахме,
че не го познахме,
пък мъгливо, Енке,
кога го секяхме."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013