|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Булка върви, булка върви през гора зелена,
като върви, жално-милно плаче,
жално милно плаче, мамо,
плаче и нарежда:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем
ти за твойте листе, горо,
аз за мойта младост.
Клета да е, горо сестро,
мойта стара майка,
че ми даде, горо сестро,
на туй лудо-младо.
Денем носи, горо сестро,
все бели рахати,
нощем носи, горо сестро,
все човешки глави.
Снощи вечер той донесе
братова ми ръка,
аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен.
Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за твойте листе, горо,
аз за първо либе.
Твойте листе, горо сестро,
пак ще да покарат,
мойта младост,
горо сестро,
не ще се повърне!
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|