* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Защо си ме, мале, оженила,
оженила, на зло намерила,
на зол свекор, на по-зла свекърва,
два девера до два люти змея,
до две зълви до две люти змии,
а юнака върли кеседжия,
вес ден оре, са нощ хайдукуе,
вес ден са му порти затворени,
са нощ са му порти отворени.
Снощи ойде, у полунощ дойде
и донесе кървава кошуля,
у кошуля ръка от юнака.
Отад иде и люто ми вели:
"Иди, кучко, кошуля да переш,
да я переш на белия Дунав!"
А я не знам Дунав къде тече.
Па се качих на високи чардак
и разгледах нагоре, надоле
и съгледах Дунав дето тече.
Ка си тръгнах кошуля да перем,
у кошуля ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстена име изписано,
изписано име Миаиле -
все прилича като на мой браток!
Наведох се кошуля да перем,
нещо ми се гласи зачууя.
Изправих се да чуем кой плаче,
кога ми се гласи зачууя -
моя майка, она жално плаче,
жално плаче, йощ по-жално реди:
"Леле, сине, леле, Миаиле,
дека вече майкя че те види,
като са те турци откраднали!"
А не са го турци откраднали -
мое либе брата ми убило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013