* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка, мамо, Грозданка,
Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те, мамо, убие,
дето ме, мамо, не даде
на Ванча, бяло бакалче,
най ме отдаде, отдаде
на Богдан, люта комита.
Мене се вече додяло
кървави ризи перане
и остри саби миене.
Снощи ми вечер донесе
една ми риза кървава,
една ми десна ръчица.
И на ръчица имаше
на кундо пръстле пръстенче,
и на пръстенче писано
на мойто братче името.
Ази му рекох, мамо ма:
"Любе Богдане, Богдане,
що си ми убил братчето?"
Пък той ми рече, мамо ма:
"Темна ми мъгла припадна,
не можах да го позная."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013