* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръмени,
дребни си сълзи ронеше
и на Богдана думаше:
- Богдане, дудяло ми се й,
Богдане, дувило ми се й,
Богдане, Бог да те убий!
Всяка вечер си дохождаш, Богдане,
кървави ризи донасяш, Богдане,
кървави ризи да пера
и остри саби да трия,
човешки глави да крия.
Снощи, Богдане, си дойде,
кървава риза донесе, Богдане,
и в ризата ръчица, Богдане,
и на ръчица пръстенче,
и на пръстенче писано -
името на моя братец.
Богдане, Бог да те убий,
че ти си убил брата ми!
- Прости ме, прости, Грозданке,
мъгла бе, та го не видях...
Грозданка дума Богдану:
- Богдане, Бог да те убий,
Богдане, додяло ми се й,
хайдутин да те дочаквам,
дочаквам и изпровождам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013