* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Златка в градинка седеше,
майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, мале ле,
дето ме, мале, оглави,
за Жеко, баш хайдутина.
Веке ми, мале, омръзна,
кървави ризи да пера,
човешки ръце да гледам.
Вчера ми, мале, донесе
дор две ми ризи кървави
и една ми ръка човешка.
Ризите, мале, ги упрах,
ръката взех, та я скрих,
кога я, мале, погледнах -
на ръка видях злат пръстен,
а на пръстена името,
на мойто братче Иванчо.
Викнах си, мале, заплаках,
а пък Жеко ми думаше -
мълчи, Златко ле, ми плака,
заранта беше мъгливо,
не можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013