* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мори, ой ти, горо, ой ти, горо,
ой ти ле, жална го =,
ой ти ле, жална горо,
та жал ми е, горо, и за тебе,
и за тебе, горо, и за мене,
тебе те е слана осланила,
мене майка младо оженила,
та па ме е на зло намерила,
на зъл свекор, на по-зла свекърва,
два девера - до два остри ножа,
две етърви - до две клети кучки.
Първо любе - върло кеседжийче,
кога съмне, на него му мъркне,
кога мъркне, на него му съмне,
са нощ му са порти отворени,
весден му са порти затворени.
Кога беше едно утро рано,
и донесе кървава кошуля,
у кошуля тая руса глава,
и донесе ръка от юнака,
на ръката, пръстен бурмалия,
познавам го, на моя е брата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013