* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
дребно си сълзи ронеше,
шишано кандило палеше
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
някаква дива гадинка,
я птичка, я лястовичка,
високо ази да хвръкна,
в майчини двори да кацна,
в мамина равна градинка,
на маминото коляно,
на мама да се оплача!
Мене ми вече додяло,
додяло и дотегнало
хайдутин любе да водя.
Всяка ми вечер донася
по две-три ризи кървави;
тази ми вечер донесе
една ми риза кървава,
във риза дясна ръчица
и на ръчица пръстенче,
на пръстенчето пишеше
на мойто братче името,
името - малък Иванчо.
Богдан Грозданке думаше:
- Прости ми, любе Грозданке,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013