* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жална горо, жал ми е на тебе -
и на тебе горо, и на моя,
и на моя, горо, стара майка,
кье ме рано, горо ожениа.
На добро ме, горо намериа:
добър свекър, по-добре свекръва,
добри золви, по-добри девери.
Пусто либе - върла кеседжия:
дене ходи по село търговец,
ноще ходи по село хайдутин;
дене му са порти затворени,
ноще му са порти отворени.
Та си дойде на нощ, на полунощ:
- Да излезе Русана невеста,
да соблече бело и цръвено,
да облече синьо и зелено,
та ке идем на братова сватба:
брат й се жени за баш момата!
Па докара пуста враня коня
и на коня - кожени дисаги,
у дисаги от юнака ръка,
на ръката пръстен меорлия,
на пръстено - писмо напишано...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013