* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Отдол иде лудо-младо турче,
на рамо носи бела антерия,
на антерия тесни джобове,
в джобовето носи черна кутия,
в кутията носи алтън-махмудия.
Та па си вьели, вьели-говори:
- Тая махмудия на моя кадъна,
на моя кадъна атиш-ханъма.
Атиш-ханъма в гил-башата седи,
в гил-башата седи, ален гергеф везе,
ален гергеф везе, дребни сълзи рони,
дребни сълзи рони, ем си майка къне,
майка къне и баща укори:
- Бог да убие моята ана,
ке че даде яко надалеко,
яко надалеко, на връл ябанджия -
ка е ябанджия, така е касканджия;
ка е касканджия, така е маанджия;
ка е маанджия, така е кеседжия.
Дене вода носи, ноще риза пере,
у ризата има от юнака ръка,
на ръката има пръстен меурлия.
Пръстено пее - брат ми Мустафа,
брат ми Мустафа тежка сватба чини,
тежка сватба чини, пилаф му не стига,
нови къщи гради, дъски му не стигат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013